Често се повдига въпроса «Къде са доказателствата за ефективността на хомеопатията?» И някакси се остава с впечатлението, че няма такива или когато ги има те са неубедителни, с една дума хомеопатията е «ненаучна» отживелица.
Това не може да е по-далеч от реалността. Най-масовото заболяване в човешката история е епидемията от испанска треска, която избухва през 1918 година.
Испанската треска всъщност няма много общо с Испания, освен че от инфекцията заболява испанския крал и поради това, епидемията се отразява най-пълно в Испания, докато в другите държави, по това време въвлечени в Първата Световна Война, цензурата ограничава отразяването на тази пандемия.
Испанската треска се появява за пръв път в американската база Camp Funston във Fort Riley, след задължителна ваксинация на войници, които са обучавани за да вземат участие във войната. Самият случай в базата е повече от любопитен и редица изследователи поставят под съмнение естествеността във възникването на заболяването, но не това е целта на този материал.
Само в рамките на 2 години 1918-1920 от испанската треска загиват между 50-100 милиона души, което е 3-6% от населението на планетата по това време, а заболяват около 500 милиона души, или близо 1/3 от населението на земята.
Съществуват многобройни медицински данни за различните терапии, които са използвани в болниците, както и много подробни военномедицинските данни за заболеваемостта, ефективността от лечението и епидемиологията на заболяването.
Медицинската науката по това време третира заболелите от испанска треска с ваксини и неспецифични противовъзпалителни средства. Бидейки вирусна инфекция (макар че по това време това не е ясно, тъй като вирусите се откриват по-късно), арсенала за лечението на подобна инфекция е не особено по-богат и днес. Ефективността от лечението на испанската треска се движи около 70%, т.е. смъртността е в рамките на 30%!
Хомеопатията също се използва активно при лечението на испанската треска и смъртността при хомеопатичното лечение се движи между 1-3%, т.е. ефективността и надхвърля 95%.
Така например от 8000 хиляди случаи в Чикаго, които са лекувани хомеопатично се регистрира 1 смъртен случай.
В щата Охайо от 24000 случаи заболели от испанска треска и лекувани според «стандартната» медицина смъртността е 28.2%, а от 26000 случая третирани хомеопатично – смъртността е 1.05%.
Хомеопатичното лечение срещу испанската треска тогава е включвало главно Gelsemium и Bryonia. Трябва да се подчертае също, че хомеопатичното лечение не е включвало ваксинации и/или употребата на аспирин, което е от арсенала на «стандартната» медицина.
Въпреки, че акуратността на данните от това време може да се поставя на съмнение, недвусмислено фактите са, че хомеопатичното лечение по време на най-масовата епидемия, която е регистрирана досега на планетата е било напълно ефективно и адекватно, нещо което не може да се твърди за официалната медицинска наука и практика.
Така че следващия път когато някой пита отново «Къде са данните?» споменете за испанската треска.
