За Ваксините от “Бащата” на Ваксинологията

ваксини

Станли Плоткин е един от корифеите на науката, изучаваща ваксините, тяхната епидемиология, механизми на действие и ефективност. Неговата книга „Ваксини“, която е над 1700 страници и в момента е в седмото си издание, е на практика настолната “библия” на всеки специалист, който се занимава с ваксини. В края на 2019, в авторитетното списание The Journal of Infectious Diseases излиза статията Има ли корелация на защитата срещу ваксина срещу морбили? (Is There a Correlate of Protection for Measles Vaccine?). Тази статия учудващо не предизвика почти никакви дебати сред специалистите и широката общественост. А би трябвало.

В материала Плоткин споделя, че не е логично да се използва количеството на създадените антитела като критерий за създаването на имунитет. “Нивото на имунна защита от създадените антитела не е ясна.” Не е възможно да се твърди със сигурност, че ваксината срещу заушка (материала е провокиран от съдебно дело свързано с ваксинация срещу заушка, по което Плоткин е свидетелствал в качеството си на експерт) осигурява постоянен имунитет по начина, по който естественото преболедуване създава. “Ваксината предизвиква отслабена форма на инфекциозно заболяване, в резултат на което броят на така създадените антитела в организма не е постоянно висок. Това налага преоценка на дългосрочната ефективност на ваксината срещу заушка.”

Според материала на Плоткин, науката няма ясна представа за механизма на действие на антителата, каква е изобщо ролята на антителата, нито за начина по който клетките си осигуряват защита срещу различните степени на инфекции. Би трябвало да следва, че след като не сме наясно с механизма на имунна защита, не би трябвало въобще да дискутираме ефективността на ваксините, още по-малко да се изготвят здравни програми, задължаващи всички да се ваксинират под заплахата от наказателна отговорност. За възмутените здравни евангелисти ще препоръчаме да погледнат инфографиката за ефективността на основните ваксини тук. Не че това ще промени тяхното отношение…


Плоткин също споменава в материала, а и в неговото експертно мнение по делото свързано с ваксинация срещу заушка, че циркулацията на нови генотипове на вируса, който причинява заушка, на практика обезсмисля кампаниите за ваксинация на децата, тъй като ваксината няма как дори и теоретично да създаде имунитет срещу новите, модифицирани щамове от вируси.
Тази констатация предизвиква щекотливия въпрос, дали новите генотипове на вирусите винаги са съществували или са по-скоро резултат от кампаниите за ваксинация. Всъщност това дори не е тайна. Медицината винаги е била наясно със способността на вирусите да мутират под натиска на селективния отбор (каквато на практика представляват кампаниите за ваксинация).

По тази причина, твърденията за изкореняването на заушката или кое да е друго инфекциозно заболяване в резултат на кампания за ваксинация е нелепо. На практика ние ваксинираме хората срещу генотип, който вече няма отношение към определена епидемия. Защо не се изследват генотиповете на всички заразени от съответното инфекциозно заболяване? Каква въобще е целта на кампаниите за ваксинация, след като ваксините, които се предлагат, са очевидно срещу генотип, който е отшумял и няма нищо общо с конкретната епидемия?

И не на последно място, Плоткин индиректно говори за факта, че ваксинираните хора потенциално могат да разпространяват вирусната зараза. Това е обвинение, което циркулира и излиза на повърхността периодично, но винаги се отхвърля като абсурдно. Вируси могат да се изолират от орофаринкса и от урината на ваксинирани хора. Плоткин споменава, че „възможността от появата на субклинични или класически симптоми в следствие на ваксинация, трябва да се приеме сериозно. Въпреки че не съм срещал доказателства за предаване на вируси от ваксинирани хора, които имат симптоматика на заушка, би трябвало да се предприемат стъпки за изолирането на вируси от тези хора“.


Този ред на мисли би трябвало да инициира дискусия за това, дали кампаниите за ваксинации не са в генезиса на съвременните епидемии от инфекциозни болести.

Mедицината няма никаква идея, дали ваксината е ефективно средство за предпазване от инфекциозни болести. Няма също никаква идея, как реагира имунната система на един ваксиниран човек в сравнение с неваксиниран. На практика се провеждат масови експерименти, които се налагат под заплаха от наказание и инкарцериране, без да съществува идея, какви са последствията за общественото здраве.

За масовото обществено мнение е ясно, че ще предпочете да не поеме отговорност за действията си зад паравана на вслушването в мнението на медицинските специалисти. Въпросът е, че медицинската наука и лекарят, на когото обществото е делигирало обществено доверие, също се крие зад паравана на авторитетите в медицината. Те от своя страна са насочвани от фармацевтичната индустрия, която срамежливо пренебрегва факта, че ефективна или не, ваксината на практика не струва нищо да се разработи и гарантира сигурни печалби чрез кампаниите за ваксинация, които на практика покриват цялото население и държавата плаща за това. Това е идеалният бизнес модел, а ефективността и потенциалните рискове… е това сигурно не е толкова важно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Опитайте отново