Болест на Паркинсон

  • Болест на Паркинсон

Болестта на Паркинсон представлява прогресивно увреждане на нервите в областта от мозъка отговорна за контрола на движението на мускулите и мускулния тонус. На биохимично ниво, увредените клетки не са в състояние да синтезират достатъчно допамин (веществото чрез което се пренася информация между невроните).

Болестта на Паркинсон се среща най-често при възрастни хора. Симптоми подобни на болест на Паркинсон се наблюдават и като страничен ефект от някой лекарства.

Симптомите при болестта на Паркинсон включват фиксирано, неподвижно лицево изражение (като маска) с широко отворени очи, монотонен глас, ритмични тремори и движения на ръцете, краката или рамената. Писането се затруднява и в по-късните стадии на заболяването става почти невъзможно, придвижването и координацията на движенията също се затруднява сериозно. Болестта на Паркинсон се отразява и на психиката, като намалява адекватната умствена дейност и се развива депресия.

Рискови Фактори при Болест на Паркинсон

Хората които страдат от болестта на Паркинсон развиват по-често остеопороза и страдат от дефицит на витамин D. Редовните физически занимания, включващи упражнения с тежести, които може да следвате с помощта на вашият физиотерапевт, или добър личен треньор, се оказват полезни за предотвратяване развитието на остеопорозата.

Съществува достатъчно литература и изследвания според които може да се счита с голяма доза на сигурност, че контакта с определени инсектициди (lindane [Kwell®, Kildane®, Scabene®] и Dieldrin) допринасят за повишаване риска от развитие болестта на Паркинсон. Логично ако имате контакт с тези препарати, той трябва да се преустанови.

Тъй като болестта на Паркинсон засяга контрола на мускулатурата и мускулния тонус, един от сериозните проблеми при заболяването е постоянния запек от който страдат пациентите с това заболяване. Лекуващият ви лекар би трябвало да ви е препоръчал консумацията на храни богато на въглехидрати, както и консумацията на достатъчно течности за да се предотвратява развитието на запек.

Препоръчва се също така да се ограничи консумацията на бакла поради риск от увеличаване ефекта от нормално присъстващото в организма вещество – Л-допа.

Диета при Болест на Паркинсон

Конезим Q10

В клинично изследване с двойна контролна група приема на 1200мг коензим Q10 дневно в продължение на 16 месеца забавят значително развитието на заболяването в сравнение с плацебо групата.

Метионин

Предварителни проучвания показват че приема на аминокиселината метионин в количества от около 5 грама дневно повлиява благоприятно редица от симптомите свързани с болестта на Паркинсон. Необходими са обаче допълнителни изследвания за да може да се твърди с по-голяма сигурност дали метионина е ефективен при лечението на болестта на Паркинсон.

NADH

Стандартното медикаментозно лечение на болестта на Паркинсон обикновено води до дефицит на витамин В3. Този витамин влияе върху концентрацията на вещество с дългото име (S-adenosylmethionine). Ниските нива на това вещество са типични за хората страдащи от болестта на Паркинсон. В предварителни изследвания приема на NADH (активната форма на витамин В3) повишава нивата на S-adenosylmethionine, както и на допамин в мозъка, в резултат на което се отчита благоприятен ефект и подобрение на мозъчната активност при пациенти с болестта на Паркинсон. Дозировката която обикновено се цитира е 5 мг дневно.

Витамин В2

В предварително клинично изследване проведено в Бразилия, 19 от 31 пациенти с болестта на Паркинсон приемат 3 пъти дневно по 30 мг витамин В2 в продължение на 6 месеца. След 3 месеца групата която приема витамин В2 демонстрира подобрения в моторната активност. Останалите участници в изследването които не са приемали витамин В2 служат като контролна група и при тях не са наблюдавани значителни изменения.

Витамин С и Е

Няколко предварителни проучвания съобщават че приема на някой антиоксидантни вещества, особено витамин Е, се свързват с намаление риска от развитие на болестта на Паркинсон, въпреки че нормално хората с болестта на Паркинсон нямат дефицит на тези витамини. Варивата (боб, грах) традиционно са храни богати на витамин Е. Независимо от съдържанието на витамин е в бобовите култури, консумацията на боб и грах се асоциира с намален риск от развитие на болестта на Паркинсон.

Съществува предварително изследване според което комбинацията от високи дози витамин С (3000мг) и витамин Е (3200IU) дневно е намалило нуждата от медикаментозно лечение с над 2 години. Дългосрочно изследване за ефекта на 2000IU витамин Е дневно при болестта на Паркинсон обаче не открива някаква зависимост. Разликата между резултатите от двете проучвания може да е резултат от присъствието на витамин С при първото изследване или други фактори.

Витамин Д

Дефицита на витамин Д е често явление при хората страдащи от болестта на Паркинсон. Това е логично тъй като движението им е ограничено и те са обикновено изложени на действието на слънчевите лъчи значително по-кратко от повечето хора. Ниските нива на витамин D се свързват с остеопороза и риск от фрактури. Препоръчва се прием на 1000 – 2000 IU витамин Д дневно.

Според финландско изследване публикувано в Archives of Neurology, риска за развитие болестта на Паркинсон в по-късна възраст, при хората с ниски нива на витамин Д, е по-висок в сравнение с тези с нормални нива на витамин Д.

Според изследването витамин Д може да предотврати развитието на болестта на Паркинсон, тъй като витамин Д съхранява нервните клетки които постепенно се унищожават с развитието на заболяването. Според изследването което проследява над 3000 души, риска от развитие на болестта на Паркинсон при хората които са с най-ниски нива на витамин Д, е почти 3 пъти по-висок, в сравнение с контролните групи. Проучването е едно от най-мащабните провеждани някога в света, продължаващо повече от 30 години.

Факта, че дневната доза витамин Д която се препоръчва и изписва продължава да е 400IU дневно, когато безкрайно много проучвания потвърждават необходими дози от 2000-10000IU дневно може да се интерпретита или като тотално безхаберие или като конспирация срещу здравето на хората и в частност при болестта на Паркинсон.

Билки при Паркинсон

Mucuna pruriens

Предварително проучване с екстракт от растението Mucuna pruriens (вид бобово растение с кадифени шушулки разпространено в Азия) показва статистически реални подобрения в симптомите на болестта на Паркинсон след 3 месечен прием. Количеството което се съобщава е 7.5 грама екстракт разтворен във вода, 3-6 пъти дневно.

Лечение на Паркинсон

Коензим Q10, 1200 мг дневно

Метионин, 5 грама дневно

Витамин D, 1000-2000IU дневно

Витамин В2 30 мг дневно

Витамин С, 3000 мг и витамин Е 3200 IU дневно

Занимавайте се с физически упражнение включващи тежести

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Опитайте отново