Ефективност на химиотерапията

chemotherapy.jpg

Ефективност на химиотерапия

Екип под ръководството на Питър Нилсон, от центъра за изследване на рака Фред Хъчинсън, първоначално търси отговор на въпроса, защо съществуват различни ефективни начини за неутрализиране на раковите клетки при лабораторни условия (in vitro), но същите тези средства, по-късно, се оказват почти напълно неефективни, когато се прилагат при лечението на злокачествени заболявания при клинични условия (in vivo). Разбира се, без изразено да се поставя проблема по този начин, става въпрос за, почти пълната неефективност на химиотерапията, при лечението на злокачествените заболявания. Резултатите от тези изследвания разкриват, че здравите клетки, които са подложени на действието на химиотерапията, отделят протеин, обозначаван като WNT16B, който на практика стимулира растежа на раковите клетки. Този протеин стимулира делението, растежа и метастазата на злокачествените клетки, както и резистентността към последващи курсове от химиотерапия. Това обяснява в голяма степен, защо много често, ракът се редуцира значително след първоначалното лечение с химиотерапия, но месеци по-късно, се развива много по-интезивно и агресивно и вече не реагира последваща химиотерапия.

Както и друг път е ставало въпрос в Доктор Здраве, химиотерапията като лечение, е продукт от изследванията, главно на военните, за ефекта на иприт, едно от основните бойни отровни вещества използвани през Първата и Втората Световни войни. Изследванията на един от водещите фармаколози в САЩ, Cornelius P. Rhoads, по време на Втората Световна война, демонстрират, че един от физиологичните механизми, по-който действа иприта, е увреждането на белите кръвни клетки. От тук идва идеята, че след като уврежда белите кръвни клетки, иприта може да е ефективен и срещу раковите клетки. През 1942 се прилага за пръв път дериват на иприта на пациент с лимфом (рак на лимфната система). Злокачественото заболяване се повлиява благоприятно и няколко месеца по-късно пациента … умира. Този факт обаче, сякаш се оказва не особено значителен. Това, което се подема от медиите е, че дериватите от иприт са ефективни срещу злокачествени заболявания. Така и се ражда и химиотерапията. Въпроса за селективното действие на химиотерапията, т.е. разграничаването между злокачествени и нормални клетки първоначално въобще не е бил предмет както на изследванията, така и на получените патенти за лечение с химиотерапия. Този въпрос така и остава нерешен и до днес. Първият химиотерапевтичен продукт на пазара се появява през 1950 под името Мъстин (от mustard gas, както е иприт на английски) или Хлорметин. Мъстина или обозначаван като HN2 е бойно отровно вещество, което предизвиква анафилаксия, гадене и повръщане, жълтеница, окапване на косата, вертиго, шум в ушите и нарушения в слуха.

Само като допълнителен детайл, самият Корнелиус Роудс (Cornelius P. Rhoads) извършва изследванията с иприт в центъра за рак Слоун-Кетеринг (Memorial Sloan-Kettering Cancer Center), като отива да работи там от института за медицински изследвания на Рокфелер (Rockefeller Institute for Medical Research). Това е период от историята, когато редица водещи политици и индустриалци, открито проповядват евгениката като решение на социалните и политически проблеми на света. Един от най-влиятелните хора подкрепящи тази идея е самият Рокфелер. Корнелиус Роудс в мемоарите си отбелязва непоносимостта си към чернокожото население на Пуерто Рико, където работи преди това и открито споделя за неговия принос чрез убийството на осем пациенти и трансплантацията на ракови клетки у няколко други хора.

Официално, химиотерапията предизвиква депресия на имунната система и костния мозък и в резултат на това, значително намаление броя на белите и червени кръвни клетки, както и на тромбоцитите. Последващите реакции са анемия и тромбоцитопения. Други от „страничните ефкти“ на химиотерапията са окапването на косата, сухота в устата и кожата, увреждане на ноктите, стерилитет както при мъже, така и при жени, и импотенция.

През 2004 центъра за рака в северна Австралия публикува резултатите от дългогодишно изследване за приноса на химиотерапията за увеличаване продължителността на живота с 5 години при 22 различни заболявания от рак. Този принос в Австралия е 2,3% а в САЩ е 2,1%. Тези цифри са недвусмислени.

Главния производител на химиотерапевтични препарати в света е Roche, като само 3 от техните водещи препарати реализират продажби от 21 миларда долара годишно.

Share this post

PinIt

Comments are closed.

scroll to top