Физиология на Рака

Физиология на рака

Митът за рака или злокачествените заболявания, който битува сред пациенти и лекари и се насърчава и поощрява от фармацевтичната индустрия е че това е много сложно заболяване, за което са необходими много изследвания и инвестиции, за което някой ден, може би, ще бъде намерено лечение. Под „някой ден” по-скоро се разбира далечното бъдеще. Междувременно в индустриалния свят от рак заболяват и умират близо половината от хората.

Проблемът с тази митологема е, че всъщност няма нищо особено сложно и загадъчно около злокачествените заболявания и принципа на тяхната физиология и причинно-следствени връзки са установени преди почти 100 години. Но как е възможно, ще кажете? Ако чакате лекарството срещу рак да се появи в резултат на действието на сегашното медицинско-фармацевтично статукво, ще чакате напразно. Ракът е синоним на първичния страх, засягащ инстинкта за самосъхранение и като такъв е най-ценен за това статукво. Защото контрол се постига чрез страх.

В тази игра, разбира се, е впримчена и алтернативната медицина, която трябва да задоволява нуждите на малко „по-рафинираната“ публика, която си позволява от време на време да задава плахо въпроси или просто иска нещо “по-така”. Така например, една от идеите, които активно се проповядва в алтернативните здравни кръгове е, че ракът се повлиява от положително от алкална диета, разбирай вегетарианска, и се предлагат различни средства, с които човек да алкализира тялото си, включително алкализатори за вода и други алкални хитрости – независимо от наличието на супер прецизен естествен механизъм за поддържане на почти неизменен и почти неутрален алкално-киселинен баланс от pH7.4. Ако можехме да влияем на алкално-киселинния си баланс чрез консумацията на определнa храна, щяхме да се озоваваме в спешното отделение след всяко ядене. Стомахът поддържа нормално силно киселинна среда, близка до тази на сярната киселина, като неспецифичен механизъм за защита от постъпващите с храната и течностите бактерии. Кожата поддържа леко кисела среда, също с цел да предпазва от действието на бактерии.

През 1930 Ото Варбург (Otto Warburg) публикува резултатите от своите изследвания, от които става ясно, че злокачествените клетки, превключват метаболизма си от нормалния цикъл, който използва кислород, на “резервния” енергетичен цикъл, който е базиран на метаболизацията на захарите като източник на енергия. Нормално, този резервен цикъл не надхвърля 5% от метаболизма на клетките, но при раковите клетки той достига 60%. Между другото, тъй като раковите клетки използват захари за източник на енергия, тяхната метаболизация води до отделянето и натрупването на млечна киселина, която се отделя в междуклетъчното пространство. От тук идва и криво разбраната идеята, коментирана по-горе, че ракът е резултат от промяна на алкално-киселинната среда в организма, в посока към по-кисела, а оттам и стремежа за “алкализиране” на организма като противодействие на този процес.

Тази особена физиология на раковите клетки, открита от Ото Варбург, за която той получава две Нобелови награди, е в основата и на идентифицирането на злокачествените клетки чрез РЕТ скенери, където в организма се внася радиоактивна захар, която веднага се “поглъща” от раковите клетки и по-този начин се визуализира локализацията на злокачественото огнище. Още самият Варбург отбелязва ограничаването на рафинираните захари като логичен механизъм за контрол на агресивността и растежа на злокачествените култури от клетки.

В лабораторно изследване под ръководството на Дауман(1), повече от половината мишки, на които се дава диета, богата на царевичен сироп (фруктоза), развиват чернодробни тумори в рамките на една година, докато контролната група, която получава диета, бедна на рафинирани захари, не развива нито едно злокачествено заболяване.

Поради някакви неясни причини, обаче, тази отдавна известна особеност на физиологията на злокачествените клетки, не може да достигне до онколози и диетолози, които поне да препоръчат на пациентите си ограничаване консумацията на рафинирани захари.

Изследвания от 1909 (от преди повече от век!) демонстрират контрол, включително и намаляване на размерите на имплантирани злокачествени тумори в лабораторни животни чрез намаление нормалния хранителен режим на мишките. Подобни експерименти, публикувани през 1926 г., отново демонстрират способността да се контролира хода и агресивността на злокачествени тумори в лабораторни условия от 73% до 7% чрез контрол на хранителния режим, ограничение достъпа на рафинирани захари и увеличение на консумацията на мазнини.

Д-р Джон Ели демонстрира в лабораторни условия че само 5% от мишките, които са на диета бедна на захари загиват в резултат на имплантирани тумори, в сравнение с 66% от мишките, които получават диета богата на въглехидрати и захари. Д-р Ели(2) демонстрира и този подход и в клиничното лечение на пациенти с терминален рак на гърдата, като комбинира диета бедна на въглехидрати и захари с терапия с витамин С.

Противно на фактите, известни от близо век, на болните от рак, които се подлагат на безсмисленото лечение с химиотерапия, лечение което в основата си е базирано на един единствен клиничен случай и е страничен продукт от стремежа на военните да намерят приложение на натрупаните след втората световна война огромни запаси от иприт (най-разпространеното бойно отровно вещество), се предписва питателна храна и увеличение на калоричния прием.

Кетогенна Диета

Кетогенната диета е разработена от д-р Ръсел Уилдер (Russell Wilder) през 1924, точно през периода, когато фактите около физиологията на раковите клетки стават известни. Първоначално диетата е разработена за лечението на епилепсия и представлява предшественик на по-късно станалите популярни диети на д-р Аткинс и Палео диета. Кетогенната диета представлява диета богата на мазнини, умерена на протеини и силно ограничаваща въглехидратите. С кетогенна диета в лабораторни условия се контролира растежа на злокачествени тумори в рамките на 35 до 65%.

Така че от близо век съществуват механизми, с които да се повлияе и контролира хода на развитие на злокачествените процеси. Това са:

Рестрикция на калоричния прием (прекъсващо гладуване).

Кетогенна диета или диети с ограничение приема на въглехидрати(3).

Намаление нивата на кръвната захар и максимално ограничение приема рафинирани захари.

Не трябва да се забравя, че организмът притежава механизъм за синтезиране на глюкоза в черния дроб (гликонеогенеза), в случаите, когато вноса е ограничен. Не случайно едно от лекарствата за лечение на диабет (metformin), което потиска точно процеса на гликонеогенеза, през последните години се насочва от лечение на диабет, към онкологията. Звеното на гликонеогенеза е критичното, кaто не може да се контролира напълно с диетични средства, и обикновено е факторът, отговорен за неефективните резултати, наблюдавани в част от случаите, когато се прилагат по-горе описаните методи. Подобен ефект отдавна се подозира че притежават и редица полифеноли, намиращи се в билки и плодове от типа на боровинките. Тези изследвания са малобройни, така че засега най-обещаващата тактика би трябвало да включва по-горе описаните принципи, както и терапията, разработена в клиниката в Япония, за която може да получите повече информация тук.

(1) (Dowman JK, Development of hepatocellular carcinoma in a murine model of non-alcoholic steatohepatitis induced by use of a high-fat/fructose diet and sedentary lifestyle. American Journal Pathology 184; 1550-61, May 2014).
(2) (Ely J, Glycemic modulation of tumor tolerance. Journal Orthomolecular Medicine 11: 1996).
(3) Magee BA, et al, The inhibition of malignant cell growth by ketone bodies. Australian Journal Experimental Medical Science 57: 529-38, Oct 1979.

One thought on “Физиология на Рака

  1. ПЕПИ

    Статията има много истини, но защо има само проби с мишки. Къде са проучванията с хора? Относно алкалната диета и нейният „мит“ не видях защо не става! А пък да кажа като малко вещ в медицината, че организма има механизми да поддържа pH в нормите, но и да кажа, че когато в организма има повече киселинност то организма използва резервите от кости, мазнини, черен дроб и други за да поддържа равновесие. Като се черпят от тези резерви обикновено организма започва да страда и да натрупва токсични вещества. Така, че статията има истина но и е много подвеждаща и не дава отговори на много въпроси които раково болните имат. Остава отново объркване.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Опитайте отново