Рак, тумори и злокачествени заболявания – физиологичната логика

физиологичната логика за развитието на рак и тумори

Каква е причината за появата на туморите, рак и злокачествените заболявания е отворен въпрос от повече от век и съвременната медицинска наука, въпреки огромните средства инвестирани в изследване на този въпрос, е не много по-близо до еднозначен отговор на този въпрос, отколкото преди сто години. Разбира се, установени са различни отделни различни физиологични механизми, но така или иначе отговор на въпроса няма. Както е ставало въпрос в Доктор Здраве по-рано, физиологията на раковите клетки е установена от Ото Варбург (Otto Warburg) преди почти век. В този материал ще обърнем внимание на физиологичната логика от появата на тумори и ролята която играят.

Какъв е смисъла от появата на туморите и злокачествените образувания?

Доскоро медицинската наука представяше тези процеси като резултат от грешки в транскрипцията на генетичната информация. Това по-скоро представлява осъвременен отговор от вида „Божа работа“. Елементарната статистика показва че преди около век злокачествени заболявания се развиват у един на всеки 20 човека, а днес всеки втори. Очевидно нашия геном не се е променил така драстично за този период. Разбира се, малък процент от злокачествените заболявания имат генетични причини или генетична компонента (левкемия при новородени и други по-редки заболявания), но в огромното си болшинство, рака е функция на промени в околната среда и начина на живот.

Нещо повече, образуването на тумори (било то доброкачествени или злокачествени) е нормален физиологичен механизъм, който има определена цел. Човешкия организъм е генетично програмиран да образува тумори, чрез активирането на специални онкогени, които получават кръвоснабдяване от тялото, т.е. те изпълняват определена функция. Туморите, в голямото си болшинство (както стана въпрос по-горе) не са резултат на генетични грешки, а нормален физиологичен процес, представляващ реакция на организма на промени в околната среда, било то външни за организма (екзогенни) или вътрешни за организма (ендогенни). Туморите и рака като цяло представлява защитен механизъм, симптом, а не причина. Ролята на тумора е да изолира токсичните вещества натрупани по един или друг начин в организма и по този начин да предотврати разпространението им.

Не е тайна за никой медицински специалист че туморите са токсични. Това е причината, когато туморите се разпадат бързо (обикновено в хода на лечение) и тяхното съдържание достигне кръвоносната система, да съществува опасност от развитие на синдрома на туморен разпад, което е животоспасяващо състояние.

Така например в тумори на гърдата са изолирани токсични вещества от групата на полихлоринирани бифенили. Количеството на тези токсични вещества също така е по-високо при жените със злокачествени тумори (рак на гърдата) отколкото при жени с доброкачествени образувания. В друго голямо изследване обхващащо над 4000 души, се установява, че всички случаи на жени с рак на белия дроб и рак на гърдата имат зъбни канали и дори злокачественото заболяване е от същата страна от която е канала.

В голямото си болшинство туморите изчезват от само себе си, те се неутрализират и елиминират по естествен път и това се отнася за всеки човек. Макар и много по-рядко, този процес се наблюдава и при злокачествените тумори, процес известен като спонтанна ремисия. В патологично изследване публикувано през 1993 например, се установяват значително по-голям брой тумори, включително и злокачествени, отколкото клинично проявените и диагностицирани. Така например, в това изследване, само 1% от жените на възраст между 40 и 50 развиват клинично изразен рак на гърдата. В същото време, при 39% от аутопсиите на жени в същата възрастова група се открива рак на гърдата, който не е клинично проявен. Нещо повече, при 45% от тези жени се откриват 2 и повече лезии. Непрекъснатото усъвършенстване на диагностичните методи открива все по-голяма степен тези (обикновено малки, под 1см) ракови образования. Това от една страна води до увеличение на заболеваемостта, следва прилагането на стандартната терапия от химиотерапия и лъчелечение, с всички произтичащи последствия, а от друга страна, не се позволява на организма да неутрализира по естествен път тези образувания, нещо което, както е известно в медицината, той извършва много успешно.

Разбира се не е ясно кое предизвиква и контролира процеса на спонтанна ремисия. Когато организма не е в състояние да обезвреди натрупаните токсични вещества, той ги неутрализира под формата на тумори. Когато този процес на детоксификация е дълго време затруднен и неефективен, тогава туморите, които иначе са начин на организма да неутрализира тези вещества, излизат извън контрол и се превръщат в злокачествени образувания. Д-р Джоузеф Иселс описва туморите като „късен симптом на общо заболяване на организма“.
В контекста на тези разсъждения, логиката на медицинската наука да се „бори“ с тумора като причина на заболяването е предварително обречено на неуспех, тъй като той не е причина, а следствие. Атакуването на тумора, под формата на лечение, с други, още по-токсични вещества (химиотерапията) е логична нелепост.

Както е ставало въпрос и друг път в Доктор Здраве, химиотерапията често засилва агресивността на злокачествените заболявания. Така например в изследване на рак на простатата, се установява, че химиотерапията предизвиква отделянето на протеин обозначен като WNT16B, който увеличава преживяемостта на раковите клетки и увеличава агресивността им. Друго подобно изследване на рак на гърдата стига до подобен извод – химиотерапията въпреки че намалява големината на тумора, всъщност предизвиква увеличение кръвоснабдяването на раковите клетки и увеличава риска от метастази.

Изследванията които показват че химиотерапията е неефективен метод за лечение на злокачествените заболявания са много и въпреки това медицинската парадигма продължава да използва химиотерапията като основно лечебно средство при рак. Изследване от 1992 описва ефективността на химиотерапията като „ужасна“ като данните от изследването показват „липсата на положителен ефект“. През 2004 друго голямо изследване прави обзор на ефективността на химиотерапията за основните видове рак за период от 15 години и установява че реалната ефективност е в рамките на 2%. Друго изследване от 2015 стига до извода че „не само че химиотерапията не носи никакви ползи за пациентите … но е вредна при онези пациенти, при които заболяването се развива благоприятно“. Експертния съвет към Американското Общество за Клинична Онкология „идентифицира употребата на химиотерапия при пациенти, при които няма данни за благоприятно клинично повлияване на симптоматиката, като широко разпространена безполезна и разточителна практика“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Опитайте отново