Антидепресанти или Вуду Медицина

  • Антидепресанти или Вуду Медицина

Prosac е едно от лекарствата, което трябваше да извърши революция в психиатрията. Такива бяха очакванията и нагласите на фармацевтичната индустрия и голяма част от психиатрите, когато лекарството се появи на пазара преди около 30 години.

Депресията бе на път да отиде в историята подобно на едрата шарка. Prosac спада към генеричната група лекарства, обозначавани като селективни инхибитори на серотониновата реабсорбция, известни най-вече като антидепресанти.

Тази група лекарства са най-успешно продаваните и рекламирани лекарства в историята на медицината и здравето.

Медицинската Наука …

Това е научната част. Не се плашете, не е толкова сложно. В мозъка сигналите се предават от неврон на неврон чрез специални «цепнатини» между отделните клетки, наречени синапси. Тези участъци са изпълнени с химически активни вещества, които контролират комуникацията между мозъчните клетки. Последните се наричат невротрансмитори. Когато един неврон комуникира с друг, тези пространства между мозъчните клетки се изпълват с коктейл от вещества, един от които е серотонин.

През 70те години вече е било ясно, че някои лекарства, които понижават нивото на серотонина в мозъка, водят до развитието на депресия. Логично идва идеята, че ако се увеличи нивото на серотонин, това ще доведе до отшумяване на симптомите на депресията.

Нормално в мозъка съществува механизъм за рециклиране на невротрансмиторите, като те се реабсорбират от невроните. Така идва гениалната идея, че ако се намери начин да се блокира това рециклиране, синапсите ще са непрекъснато пълни с тези вещества. За съжаление само едно от тези вещества е отговорно за депресията – серотонина. Затова се стига и до селективната инхибиция на серотониновата реабсорбция. Толкова по научните въпроси.

Първото такова лекарство е синтезирано през 80-те години от шведската фармацевтична компания Astra и се нарича Zimelidine. Лекарството бързо е спряно от пазара поради тежки странични ефекти, засягащи автоимунната система.

Вторият опит е френското лекарство Indalpine, също оттеглено от пазара поради уврежданията, които причинява на кръвните клетки.

Третият опит е от американската компания Solvay Pharmaceutical, чийто продукт е Fluvoxamine. Компанията обаче наема маркетинговия потенциал на един от фармацевтичните гиганти Eli Lilly и през 1987 лекарството се появява на бял свят под името Prozac. Прозак се представя като хапчето за щастие, край на депресията, панацея на 20 век и т.н. след масирана рекламна кампания.

Много скоро след «големия фармацевтичен удар» започват проблемите. Prozac води до редица странични ефекти като гадене, сексуални нарушения, безсъние, кървене в храносмилателната система, но най-вече предизвиква агресия и асоциално поведение. Случаите започват да валят като порой – масови убийства, насилие, известният случай, където жена напада майка си и успява да отхапе над 20 парчета месо от тялото й. Eli Lilly плаща компенсации. Понякога…

Другите «големи» се включват също в играта. SmithKline Beecham (сега GlaxoSmithKline) излизат на пазара с тяхната версия Seroxat (Paroxetine) и с подобни странични ефекти. Скоро и GlaxoSmithKline започва да посещава съда и изплаща компенсации.

Някой лекари (не много) и психиатри започват да надават глас през 90те години, че лекарството причинява повече вреда, отколкото полза. Атаката към антидепресантите започва да идва и от друга посока – плацебо ефекта.

… Вуду Медицина

Професорът по психология от University of Hull, Irving Kirsch започва проучвания на плацебо ефекта на антидепресантите от 1998. След задълбочен мета анализ (изследване резултатите от съществуващи вече проучвания) на 38 публикувани изследвания за ефективността на антидепресантите, Kirsch стига до числото 75%. Това е т.нар. първичен плацебо ефект. 75%!

За тези, на които не е ясно, това означава, че ефектът е един и същ, независимо дали приемате Prosac или ментов бонбон. Освен за първичния плацебо ефект, Kirsch съобщава за друг проблем. Клиничните изследвания трябва да се извършват с т.нар. двойни контролни групи, т.е. нито пациентите, нито лекарите да знаят, кое хапче е лекарството и кое – захарното бонбонче. При повечето изследвания, обаче, е било ясно, кога се приема истинското лекарство и кога – плацебо. Тъй като антидепресантите водят до редица странични ефекти, след като започнат да се проявяват тези ефекти, и пациентът и лекарят знаят, че са в групата, която приема «истинското» лекарство. Това води до т.нар. вторичен плацебо ефект, който се изчислява между 12-15%.

По този начин Kirsch стига до сумарен плацебо ефект на антидепресантите от около 90% (в някои случаи и по-висок).

90%! На това обикновено му казват магия или вуду. Разликата е, че се използват бели престилки, вместо обезглавени петли.

Другият фронт срещу антидепресантите се оглавява от д-р Healy, професор в катедрата по психиатрия към North Wales Department of Psychological Medicine. Изследванията на д-р Healy потвърждават недвусмислено известния вече печален факт, че антидепресантите водят до склонност към самоубийства и/или агресия. Healy проследява клиничните данни от изследванията с двойни контролни групи от 1991 насам. Всички изследвания, за всички антидепресанти, лицензирани след 1987 г, сочат недвусмислено към многократно увеличение на склонността към самоубийства и агресивно антисоциално поведение. (BMJ, 1991; 303: 685–92). Според Healy, фармацевтичните компании просто манипулират данните – процедура, която в бизнеса е известна като «рекодиране».

Когато Healy директно обвинява Pfizer и GlaxoSmithKline (които произвеждат Sertraline, предлаган на пазара като Zoloft) те не отричат, че манипулират данните за ръста на самоубийства, като просто подчертават, че регулационните органи (Food and Drug Administration, съкратено FDA) «нито са ги критикували за това, нито са изискали допълните проучвания»!

Според документите, които са достъпни, FDA е била напълно наясно с тежките странични ефекти и по-специално с повишената склонност към самоубийства, до която води приема на антидепресанти, но «агенцията не е преценила този проблем като съществен, а по-скоро като PR проблем».

В периода между 1990 и 2000 се публикуват 4 клинични изследвания, които алармират за повишения риск от самоубийства и агресивно поведение в резултат от приема на антидепресанти. Кулминацията е публикацията на изследването ‘Deliberate Self-Harm and Antidepressant Drugs’ („Произволното самонараняване и антидепресантите“), което представлява обобщение на случаите за спешна медицинска помощ във Великобритания, според което антидепресантите водят до 5.5 ПЪТИ повишение на риска от самоубийства. (Br J Psychiatry, 2000; 177: 551–6).

Престъпно безхаберие или чиста проба корпоративна конспирация е фактът, че GlaxoSmithKline изпращат писма до всички клинични психиатри (не е проверено, дали това включва и българските психиатри), че техният антидепресант Paroxetine може да доведе до 6-кратно увеличение на склонността към самоубийства. Регулаторните органи, обаче, продължават да не смятат, че има риск за общественото здраве и мълчат.

Антидепресантите съставляват около 12-15% от целия пазар на лекарства. 15% пазарен дял, който продава продукт, чиято ефективност е не по-висока от тази, да ходите да преспите вечер на аязмото (може би и по-ниска). Отчайващо високият плацебо ефект на антидепресантите изкара на показ част от «кирливите ризи» на фармацевтичната индустрия.

И ако си мислите че след всичко това нещо се е променило се лъжете, както се казва нищо лично, просто бизнес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Опитайте отново