Йод

Йода е минерал който играе критична роля в метаболизма на хората. Голяма част от йода се използва от щитовидната жлеза, но йод е необходим и за адекватното функциониране на мозъка, млечните жлези, очите, слюнчените жлези, производството на гръбначно-мозъчната течност и други.

В миналото дефицита на йод е водел до тежки физически и психически нарушения в развитието на организма. В Европа дефицит на йод се среща главно в Южна Европа и Алпите. В България исторически ендемични зони са планинските райони.

Хората живеещи в близост до морета и океани (а това е преобладаващата част от населението на Земята) обикновено не страдат от дефицит на йод, защото йода който се намира естествено в морската вода, лесно влиза в хранителния цикъл на човека. Отчасти йода може да се абсорбира и директно през кожата. Това е една и от причините за „полезнонстта” от ходенето на море.

Действие на Йода

Йода е уникален елемент. Дълго време, а в известна степен и до днес, не е ясна биохимията и влиянието на йода върху различните органи и системи. Откривателя на витамин С и Нобелов лауреат, Алберт Георги (Albert Szent Györgi) споделя как преди втората световна война, йода (калиев йодид) е използван като панацея почти за всичко. „Никой не знаеше какво прави йода, но очевидно правеше нещо и то много ефективно и благоприятно за пациентите”.

Йода е най-ефективния антисептик. Той унищожава 90% от всички патогенни микро-организми за 90 секунди. Повечето умират след 15-30 секунди. Той е единствения антисептик, който е еднакво ефективен както срещу бактерии, така и срещу вируси и плесени. Той рядко предизвиква странични ефекти (при редуциране на дозировката страничните ефекти изчезват) и не води до развитието на бактериална резистентност.

Един от известните факти в епидемиологията на рака на гърдата е че то се среща много по-рядко в Япония отколкото останалите индустриално развити страни. Една от водещите теории, която се опитва да обясни този факт, е че консумацията на йод в Япония е много по-висока (главно поради консумацията на водорасли) отколкото в Европа или Америка. От друга страна консумацията на йод в Европа и Америка непрекъснато спада поради промени в диетата и промени в качествата на почвата и целия хранителен цикъл. Преди около 30 години хората са приемали средно около 480 микрограма йод дневно. Допълнително, до към 1980 вещества съдържащи йод се използват в производството на хляб, което осигурява допълнително йод в организма. След 80те години на 20 век, това постепенно се променя и сега тези вещества са главно базирани на брома а не на йода. Днес приема на йод е често под 100 микрограма дневно.

Епидемиологично винаги е била известна връзката между ниския прием на йод и увеличения риск от рак на гърдата. Това се потвърждава и от редица лабораторни изследвания. От различни клинични изследвания е също така известно че жените които развиват рак на гърдата са с 3 пъти по-висок риск да развият е рак на щитовидната жлеза. Подобни са зависимостите и между йода и фиброцистозата. Благоприятното влияние на високи дози йод при фиброцистоза е потвърждавано нееднократно още от 60те и 70те години на 20 век.

Куриозното, че след публикацията на няколко такива изследвания правени в САЩ и Канада, Федералната Администрация по Лекарствата на САЩ отказва да „одобри” изследванията като официални препоръки при лечението на фиброцистоза, защото „йода е естествено вещество а не лекарство”.

Съществуват редица спекулации за ролята на йода при лечението на злокачествените заболявания. Главно това е резултат от способността на йода да предизвиква апоптоза. Апоптозата е програмирана клетъчна смърт. Клетъчната смърт при некрозата например не е програмирана и е резултат от наранявания на клетката, докато апоптозата е процес, който се програмира предварително и е критичен в процесите на растеж и диференциация на клетките. Апоптозата е особено важен процес, чрез който организма унищожава клетките който застрашават неговата цялост. Съществуват някой насърчителни лабораторни изследвания при които на ракови клетки се имплантира геном, чрез който се увеличава приема и усвояването на йод, което автоматуично води до процес на апоптоза, когато в средата в която растат тези клетки се внася йод. Този ефект остава дори когато такива модифицирани клетки се имплантират в мишки.

Друг известен ефект, който притежава йода е неговата способност да извлича и елиминира халогенните елементи от организма. Това също се наблюдава само при прием на високи дози йод, а не при дозировките при които се препоръчва обикновено. Става въпрос главно за флуор и бром, както и за някой тежки метали като олово, алуминий и живак. Редица медицински специалисти препоръчват тази методика за „очистване” на организма от флуорираната вода (днес в Европа водата се флуорира само в Ирландия и части от Англия) и тежките метали.

Йода освен това играе важна роля в ефективността на имунната система и предпазва стомаха от действието и развитието на различни бактерии.

Ефект на Уолф-Чайков

Употребата на йода обаче бързо отшумява след 1948, когато Уолф и Чайков публикуват резултатите от техните изследвания, станали по-късно известни като ефект на Уолф-Чайков (Wolff-Chaikoff). Ефекта на Уолф-Чайков представлява намаление нивата на щитовидните хормони в резултат от приема на големи количества йод. Механизма на този ефект според авторите е блокиране на органичното свързване на йода в щитовидната жлеза при достигане на определени, критични, плазмени нива на йод (подтискане на транскрипцията на ензима тироидна пероксидаза). Този механизъм е използван при лечението на хипертироидизъм до появата на съвременните лекарства за лечение на хипертироидизъм.

До началото 20 век дозировката на калиев йодид е 1 грам дневно, който съдържа 750-770 мг йод. Лекарите тогава нормално боравят с дозировки между 1 – 3 грама дневно, стигайки до 10 грама дневно при лечението на бронхиална астма и хронична обструктивна белодробна болест, при добри резултати (дори и по днешните стандарти) и относително незначителни странични ефекти. Днес, главно поради ефекта на Уолф-Чайков, дозировката на йода е сведена до 100-150 микрограма, а максимално позволената дневна дозировка е 1 милиграм, т.е. дозировката е редуцирана 1000 пъти!

Едва през 2005 д-р Абрахам (Guy Abraham), който е бивш професор по гинекология в университета в Калифорния (UCLA) публикува статия в която меко казано подлага на съмнение адекватността на ефекта на Уолф-Чайков. Оригиналните лабораторни изследвания, на базата на които се позовават Уолф и Чайков, се извършват с мишки. Тези мишки обаче никога не развиват хипотироидизъм. Колкото и абсурдно да звучи, но ефекта на Уолф-Чайков практически не се появява у лабораторните животни, които те използват в опитите си. Уолф и Чайков никога не извъшват клинични изследвания, т.е. да проверят хипотезата си у хора. По какъв начин, хипотезата за физиологичния ефект на високите плазмени нива на йод, който не се материализира в използваните лабораторни животни, се екстраполира и се приема за факт и при хората е пълна загадка.

През 1997 д-р Абрахам стартира проект който по-късно става известен като Йодния проект. Йодния проект обхваща над 4000 души в два медицински центъра в САЩ, проследявани в рамките на няколко години. Идеята на този проект, е че оптималното количество йод в организма е 12,5 мг дневно. Тази цифра произлиза от средното количество водорасли, които се консумират дневно в Япония. Както е стана въпрос заболеваемостта от рак на гърдата, сърдечно-съдови заболявания и редица други хронични заболявания в Япония са значително по-ниски от тези в останалите индустриализирани страни.

В рамките на този проект в два медицински центъра в САЩ на пациентите се предписва приема на високи дози йод. Според хипотезата на д-р Абрахам, критерий за адекватността на нивата на йод в организма е ‘отделянето’ на 90% от приетия йод, .т.е достигането на такова ниво на насищане с йод в тялото, че 90% от новоприетия йод се екскретира. Абрахам разработва тест с йодно натоварване, при който човек приема 50 мг йод/калиев йодид дневно и измерва отделянето на йод в урината в рамките на следващите 24 часа. Резултатите от изследванията на Абрахам показват, че голямото болшинство от хората (над 70%) задържат, а не отделят поетия йод, в период от няколко месеца, т.е. едва след няколкомесечен прием на 50 мг йод дневно се достига насищане на организма и започва да отделя 90% от поетия йод. При диабетици Абрахам използва дозировки до 100 милиграма дневно, а при останалите между 12.5 и 50 милиграма дневно. При тези дозировки се наблюдават постепенно изчезване на фиброцистозата, намаление количествата необходим инсулин при диабетици, подобряване симптоматиката при фибромиалгия и изчезване на атаките от мигрена. В по-малко от 5% от пациентите се наблюдават в една или друга степен странични ефекти като хипо или хипертироидизъм, алергии, подуване на щитовидната и слюнчените жлези. Тези странични ефекти отшумяват като се редуцира дозировката на йод.

Според по-ранни изследвания на които се позовава Абрахам, ефекта на Уолф-Чайков или намалението на нивата на щитовидните хормони в резултат от приема на големи количества йод не е резултат от подтискане на синтезата на щитовидните хормони (Т4), а по-скоро намаление на отделянето на тези хормони. Това според Абрхам е процес на нормализация функцията на щитовидната жлеза.

Заместването на недостатъка на йод в организма с изкуствени щитовидни хормони (Тироксин) следва същата логика както предписването на лекарства които понижават температурата, вместо да се търси и съответно да се повлияе причините които водят до повишената температура. Не трябва да се забравя че ситуация в която попадат пациентите, страдащи от липса на йод и приемащи заместителни щитовидни хормони, отгоре на всичко се влошава допълнително от различни хранителни вещества които подтискат нормалната функция на щитовидната жлеза, като бромиди, флуориди и перхлорати, които все по-масово се употребяват в хранително-вкусовата промишленост.

Приема на йодни препарати, йод/калиев йодид или Луголов разтвор трябва да се извършва след консултация с медицински специалист. Това обикновено се комбинира с специална хранителна програма, която осигурява адекватни количества селений и магнезий и омега-3 мастни киселини.

Храни Богати на Йод

Морски Водорасли

Ако сте решили да си набавяте йод от хранителни източници в по-големи количества, което по принцип е най-добрата идея, ще срещнете значителни трудности. Реално единствения хранителен източник на големи количества йод са морските водорасли. Очевидно морските водорасли не са част от Българската кухня и могат да се намерят изключително само в Японски или Азиатски ресторанти и хранителни магазини. Количеството на йод във водораслите също така варира значително от 20 до 4000 микрограма за 100 грама. Изсушените водорасли губят близо половината от количеството йод което съдържат. Някой Японски и Азиатски ястия съдържат над 1000 микрограма йод.

Сол

Морската сол е естествен източник на йод. Нормалната нейодизирана сол съдържа едва 3-4 микрограма йод за 5 грама сол (1 чаена лъжичка). Йодираната сол съдържа около 350-1100 микрограма йод за 1 чаена лъжичка сол. Така че йодираната сол е може би най-достъпния и евтин източник на йод.

Риба и Морски Храни

Йода в рибата и морските храни (миди, раци и др.) варира значително. Рибата средно съдържа 20-100 микрограма за 100 грама риба, раците и най-вече лобстъра съдържа около 100 микрограма за 100 грама месо.

Мляко и Масло

Съдържанието на йод в млякото и млечните продукти също варира значително. Количеството на йода зависи главно дали кравите се изкарват на паша и дали живеят близо до морето. Допълнително е важно дали се дава морска сол на кравите. Изпълнението на всички тези условия, за да е реалистично да се очаква някакво количество йод в млякото и млечните продукти, е меко казано теоретично. Ако обаче е налице, млякото от такива крави е комбинирано с витамин А и селений и представлява идеална храна за щитовидната жлеза. Една чаша прясно мляко съдържа (ако условията по-горе са налице) средно около 50-60 микрограма йод, 100 грама кисело мляко съдържат около 100-150 микрограма йод, 100 сирене/кашкавал – около 30-50 микрограма йод.

Яйца

Едно яйце съдържа около 10-15 микрограма йод.

Плодове и Зеленчуци

Съдържанието на йод е по-високо при плодове и зеленчуци които са отглеждани в близост до морето. Тези които съдържат по-осезаемо количество йод са червени боровинки (300-400 микрограма за 100 грама плод), ягоди (13-15 микрограма йод за 100 грама плод), аспержи,чесън, гъби, спанак и други.

Share this post

PinIt
scroll to top