Витамин С

Витамин С е антиоксидант, който оказва влияние върху плеада от физиологични процеси. Витамин С е водоразтворим витамин, който предпазва клетъчните стени от действието на свободните радикали. Свободните радикали са молекули в които част от електроните са свободни. Тъй като те активно търсят електрони, с които да се свържат, това прави тези молекули химически и физиологично много активни.

Един от много важните факти касаещи витамин С е, че той не се синтезира в човешкото тяло. От всички бозайници само хората и морските свинчета не произвеждат витамин С и разчитат изцяло на внос на витамин С с храната. Това е и причината морските свинчета да се използват често за модел за изследвания на лекарства и физиологични процеси.

Естесвен Витамин С

Един от основните въпроси засягащи витамин С е дали да се използва естествен витамин С или синтетичен. Принципната разлика при естествени и синтетични вещества е че действието на естествените е балансирано от различни допълнителни фактори, които модифицират физиологичната им функция в организма. Така например, кафеените зърна, които съдържат стимуланта кофеин, са покрити с обвивка, която преди да се преработи, съдържа седативни вещества и това балансира физиологичното действие на кафето.

По-същия начин, естествените форми на витамин С са комбинирани с вещества известни като биофлавоноиди (пигменти и антиоксиданти, които предотвратяват в значителна степен оксидацията на витамин С) и естествени консерванти.

По нашите географски ширини най-богат източник на витамин С е шипката. Тя съдържа около 2000 мг витамин С за 100 грама плод. Други храни богати на витамин С са касис, червен пипер, люти чушки, магданоз, киви, броколи, френско гроздре и др.Не трябва да се забравя обаче че витамин С е водоразтворим и термолабилен, така че голяма част (до 50%) от витамин С се разрушава при термичната обработка на храните. Един от плодовете който съдържа относително много малко витамин С, противно на представата на повечето хора е ябълката. Тя съдържа едва 4-7 мг витамин С на 100 грама плод. От месото, черния дроб е най-богат на витамин С (20 – 40 мг за 100 грама дроб), разбира се при термичната му обработка този витамин С намалява значително.

Синтетичен Витамин С

Екстракцията на витамин С от естествени източници е доста скъп процес. Така че на практика витамин С, който се предлага в аптеките и магазините за здравни храни е синтетичен. Това е така независимо от рекламните материали по опаковките. Щом на опаковката е написано, че продукта съдържа аскорбинова киселина, това означава че витамин С е синтетичен. Това че витамин С се представя като естествен или природосъобразен или каквото и да е друго прилагателно не променя нещата.

В повечето случаи витамин С се синтезира от плодови захари, най-често от царевица. Често към аскорбиновата киселина се добавят биофлавоноиди, които подпомагат действието на аскорбиновата киселина. Това така или иначе не прави витамин С естествен. Някой фирми добавят към витамин С различни минерали, най-често калций, натрий или магнезий. Това се прави за да се неутрализира отчасти високата киселинност която е присъща на витамин С, особено за хора страдащи от язви на стомаха или дванадесетопръстника или гастрит. Това не винаги е за препоръчване, защото повечето проблеми със стомаха и дванадесетопръстника са резултат от понижена киселинност на стомаха, така че приема на „чист” витамин С донякъде спомага за повишаване киселинността в стомаха, което от своя страна подпомага храносмилането и абсорбцията на хранителните вещества.

Синтетичния витамин С е много нестабилен и се разгражда под действието на светлина, топлина или влага. Това е едно от веществата за което е важно да проверите на опаковката кога е произведено и кога изтича срока на годност. Съхраняването на витамин С в хладилник не е за препоръчване защото неминуемо ще се овлажни.

Действие на Витамин С

Витамин С играе критична роля в синтезата на колаген и еластин. Тези два протеина осигуряват еластичността и здравината на кожата, косата, костите, хрущялите, сухожилията и най-вече на стените на кръвоносните съдове. Последното е особено важно, защото заедно с хроничните инфекции стои в основата на развитието на сърдечно съдовите заболявания. Отлагането на холестерол и калций по стените на артериите представлява само опит на организма да „запуши пробойните” които се появяват в резултат на намалената здравина и еластичност на съдовете и инфекциозните поражения които се причиняват върху тях. Затова и идеята на съвременната медицинска наука, че високата консумация на мазнини води до отлагането им по стените на съдовете е нелепа и несъстоятелна.

Намалената здравина и еластичност в резултат от ниските нива на витамин С водят до появя на бръчки по кожата, емфизема, остеопороза, остеоартрит, сърдечно съдови заболявания и други. Ефективността на имунната система също зависи от наличието на витамин С. Това засяга производството на антитела, интерферон и ензими участващи в нормалната функция на имунната система. Тимуса и надбъбречната жлеза, които са едни от двигателите на имунната система също пряко зависят от наличието и качеството на витамин С. Това важи особено за надбъбречната жлеза.

Противно на преобладаващото мнение, главната причина за недостига на витамин С е стреса и болката. Както стана въпрос, надбъбречната жлеза получава първа, приоритетно витамин С преди който и да е друг орган или тъкан. От своя страна надбъбречната жлеза регулира реакциите на стрес и болка. Колкото по-интензивно функционира надбъбречната жлеза, толкова по-големи количества витамин С ще и консумира, което води до недостиг за останалите органи и системи.

Странични Ефекти Витамин С

Приема на витамин С в дозировки над 500 мг на ден може както да усили, така и да намали действието на различни лекарства и храни. Приема на витамин С над 1000-2000 мг на ден може да доведе до натрупване желязо и мед в организма, както и до дефицит на витамин В12. Това не са противопоказания против приема на витамин С во дозировки над 500 мг на ден, а по-скоро факти които трябва да се имат предвид.

Приема на високи дози витамин С може също така да повлияе и резултатите от различни биохимични изследвания. Най-често то води до нереално високи или ниски нива на билирубин (в зависимост от вида тест), нереално ниски нива на холестерол и триглицериди. При диабетици приемащи високи дози витамин С често се регистрират нереални положителни проби на захар в урината и нереални нормални стойности на повишена кръвна захар. Тези аномалии се получават обикновено при прием над 2000 мг (2 грама) витамин С дневно.

Още веднъж, това не цели да уплаши човек и той да се откаже от прием на витамин С, а просто да се има предвид и съответно да се съобщава преди извършване на кръвни или биохимични тестове. Най-простия начин да се избегне това е да се преустанови приема на витамин С 48 часа преди извършването на кръвни или биохимични тестове.

Предозиране на Витамин С

Приема на високи дози витамин С е дотолкова политизиран, че наподобява дискусиите за и против вегетарианството. Приема на мегадози витамин С се популяризира от Линус Полинг (Linus Pauling) носител на две Нобелови награди (една за химия и една за мир). От една страна Полинг с целия си авторитет застава срещу редица от парадигмите на съвременната медицина. Освен че е радетел на употребата на високи дози витамин С, Полинг е основател на ортомолекулярната медицина. От другата страна, медицинската наука не му остава длъжна и срещу Полинг за изписани многобройни заклеймяващи материали, който варират от критики на методологията на неговите изследвания, до открито обвиняващи го в мошеничество. В това море от за и против е доста трудно човек да се ориентира.

По-долу е представен по-скоро един преглед на основните потенциални плюсове и минуси от употребата на мегадози витамин С.

Витамин С засилва имунната система и предпазва организма от действието на някой от свободните радикали. Това в голяма степен може да се приеме за факт. Другият факт е, че еднократните дозировките над 500 мг се елиминират. Ако сте решили да приемате например 2000 мг витамин С дневно, е логично да приемате 4 пъти по 500 мг дневно, вместо еднократно 2000 мг, защото така или иначе всяко количество на 500 мг ще се елиминира. Това и представлява механизма и основния аргумент на привържениците на мегадозирането на витамин С, поради който, на практика той не може да се предозира.

Потенциалните проблеми са свързани именно с процесите на елиминация на количествата над 500 мг.

Като водоразтворим и химически нестабилен, витамин С в количествата над 500 мг, лесно се разгражда до оксалова киселина. Самата оксалова киселина от своя страна предотвратява по-нататъшното разграждане на витамин С. От друга страна оксаловата киселина може да се свързва с различни минерали и образува оксалати. В най-голяма степен, образуването на калциев оксалат може да доведе до образуването на бъбречни камъни. Реално обаче изследванията показват че това важи само за хора страдащи от бъбречни заболявания. При здрави хора, приемащи 1500 мг витамин С дневно риск от образуване на бъбречни камъни на практика няма. Оценка на риска от образуване на бъбречни камъни при по-високи от 1500 мг витамин С дневно няма, т.е. такива изследвания не са правени. Идеята е, че по-високите дозировки витамин С, остават напълно нерезорбирани и съответно не се превръщат в оксалова киселина.

Логично е хората страдащи от бъбречни заболявания и заболявания на черния дроб да се въздържат от прием на витамин С над 500 мг дневно.

Употребата на високи дози витамин С може да намалява концентрацията на витамин В12. Витамин В 12 е критичен за матурацията на еритроцитите в кръвта. Така потенциално мегадозите витамин С, на теория могат да доведат до макроцитна анемия.

Ако не сте в първа младост, сигурно сте чели книги за мореплаватели, морски битки, индианци и каубои. Там често се споменава как моряците по корабите заболяват и не рядко загиват от скорбут, заболяване породени от липса на витамин С. Продължителния прием на високи дози витамин С и последващото му преустановяване, може да доведе до симптоми наподобяващи скорбут. Организма свиква да получава допълнително витамин С и преустановяването на този прием предизвиква мускулна слабост, кървене, трудно заздравяване на рани и др.

Приема на високи дози витамин С на теория може да блокира абсорбцията на мед (става въпрос за химичния елемент, а не на пчелния мед). Медта е важен елемент който участва в образуването на колаген и еластин, в синтезата на невротрансмиторите (вещества чрез които се провеждат нервните импулси), в действието на имунната система (синтеза на имунни ензими). Медта участва в синтеза на меланин и така е критична в процесите, които водят до на побеляване на косата. Всичко това както стана въпрос е теория. Такъв физиологичен механизъм наистина е наблюдаван но само in vitro, т.е. при лабораторни условия. Съществуват едва 2 малки клинични изследвания (40-60 души), резултатите от които не потвърждават някакви промени в абсорбцията на мед, в резултат на прием на високи дози витамин С (в изследванията се приема 1500 витамин С на ден).

Дозировка Витамин С

На практика всички pier review изследвания използват максимални дозировки от 1500-2000 мг витамин С на ден. По тази причина, с голяма доза сигурност може да се приеме че такава дозировка няма да доведе до някакви странични ефекти. Както стана въпрос еднократната доза няма смисъл да е по-висока от 500 мг. Ако сте решили да приемате 1500 мг на ден, най-добре взимайте 3 пъти по 500 мг витамин С след ядене. Принципно малко по-високи дозировки са оправдани при пушачи, хора които са подложени на много стрес (макар че тук със сигурност ще попаднат всички баби на село) и хора на които са предписани лекарства за които се знае че намаляват нивата на витамин С в организма като Преднизон, например.

За дозировки по-високи от 2000 мг на ден, на практика трябва да се консултирате или с лекуващия лекар или здравния специалист който ви съветва. При интравенозното лечение на злокачествени заболявания с витамин С се използват дозировки от над 100 грама дневно, като това се прави по определена схема, така че не е разумно да се извършва без контрол от някой който е наясно какво прави.

Share this post

PinIt
scroll to top